Сарафов иска ВКС да възобнови делото срещу прокурора, обвинил Петьо Петров
И.ф. основният прокурор Борислав Сарафове изискал от Върховния касационен съд (ВКС) да възобнови делото за закононарушение по работа против районния прокурор Константин Сулев, оповестява правният уебсайт " Лекс ".
Той беше обвиняем за длъжностно закононарушение, за това, че на 30 май 2023 година привлякъл като обвинен Петьо Петров-Еврото за насила, без да има задоволително доказателства, както и че е постановил да бъде арестуван за 72 часа, като задачата му била да аргументи щета на Петров. Освен това Сулев беше упрекнат и за това, че на идващия ден безпричинно разпоредил наложително довеждане и последвало обвиняване за близкия до Петров – Кристиян Христов, като задачата му в тази ситуация била да набави полза на някогашния основен прокурор Иван Гешев.
Миналата година Христов беше задържан преди да даде конференция, на която обещаваше да направи разкрития за връзките си с Петьо Петров и някогашната му брачна половинка Любена Павлова. Признанието му пристигна след роман на Павлова, че Петров е писал заплашителното писмо до Иван Гешев. Христов на собствен ред съобщи, че е работил няколко години за Павлова и Петров и бил принуждаван да прави „ какви ли не неща, които не са морално ОК, не са законни и т.н ". Прокуратурата твърдеше пред съда, че задачата на Сулев била Христов да бъде арестуван, с цел да не опише пред медиите това, което знае за Гешев.
Според прокуратурата Сулев е образувал делото против Петров след посещаване на някогашния областен прокурор на София Невена Зартова в кабинета на Гешев, до момента в който той към момента беше основен прокурор. След това тя се самосезирала по обява в медия, в която имало фотография пред ресторант „ Осемте джуджета " на Петров с и.ф. основния прокурор Борислав Сарафов. Установено било още, че делото не е трябвало изобщо да бъде следено от СРП, а от градската прокуратура поради изказвания за забъркани магистрати. Освен това следствието било водено целеустремено в избрана посока, обвързвана със събиране на данни за магистрати, като по него били давани и устни разпоредби, с цел да се дискредитират избрани лица от правосъдната система.
В резултат на това против Зартова беше формирано дисциплинарно произвеждане, а Константин Сулев беше упрекнат в осъществяването на длъжностно закононарушение.
Делото против прокурора беше импортирано в Софийския градски съд (СГС) през март тази година, а месец по-късно арбитър Аделина Иванова го приключи, като уточни, че описаните в обвинителния акт действия въобще не са закононарушения. Според съда Сулев е работил като орган на власт, а не като длъжностно лице и по тази причина не може да е индивид на закононарушението по чл.282 от Наказателен кодекс. Съдия Иванова беше пояснила, че единствено в съответния случай прокурорът няма по какъв начин да е индивид на длъжностното закононарушение по член 282, а не въобще. Тя даде и образец с предполагаем случай на прокурор, на който е предоставено да взе участие в комисия по възлагане на дребна социална поръчка и той наруши Закона за публични поръчки или специфичната Наредба за възлагане на дребни публични поръчки и да вземем за пример изнесе информация за офертите на участниците за да им набави полза.
„ При тази обстановка прокурорът би бил длъжностно лице и би бил индивид на закононарушение по чл.282 Наказателен кодекс, защото тук и в осъществяване на отговорностите си на член на съответната Комисия той не реализира господарски функционалности и заради това, не работи като орган на власт, а като длъжностно лице ", уточни Софийски градски съд.
„ В случая в обвинителния акт са разказани единствено и само обстоятелства за осъществени от подсъдимия пълномощия на прокурор в границите на висящо наказателно произвеждане по съответна кореспонденция, които дейности не са незаконни и тук се изхожда от легалната формулировка за закононарушение по чл.9 ал.1 Наказателен кодекс, изискваща осъщественото действие да е оповестено от закона за наказуемо – Наказателен кодекс в материалната норма на чл.282 засяга инкриминираните действия по несъблюдение и нарушение на служебни отговорности за наказуеми единствено в хипотезата на осъществяването им от длъжностно лице, а не и от орган на власт ", написа в умозаключение арбитър Иванова, а определението ѝ по-късно беше доказано и от Софийския апелативен съд.
Той беше обвиняем за длъжностно закононарушение, за това, че на 30 май 2023 година привлякъл като обвинен Петьо Петров-Еврото за насила, без да има задоволително доказателства, както и че е постановил да бъде арестуван за 72 часа, като задачата му била да аргументи щета на Петров. Освен това Сулев беше упрекнат и за това, че на идващия ден безпричинно разпоредил наложително довеждане и последвало обвиняване за близкия до Петров – Кристиян Христов, като задачата му в тази ситуация била да набави полза на някогашния основен прокурор Иван Гешев.
Миналата година Христов беше задържан преди да даде конференция, на която обещаваше да направи разкрития за връзките си с Петьо Петров и някогашната му брачна половинка Любена Павлова. Признанието му пристигна след роман на Павлова, че Петров е писал заплашителното писмо до Иван Гешев. Христов на собствен ред съобщи, че е работил няколко години за Павлова и Петров и бил принуждаван да прави „ какви ли не неща, които не са морално ОК, не са законни и т.н ". Прокуратурата твърдеше пред съда, че задачата на Сулев била Христов да бъде арестуван, с цел да не опише пред медиите това, което знае за Гешев.
Според прокуратурата Сулев е образувал делото против Петров след посещаване на някогашния областен прокурор на София Невена Зартова в кабинета на Гешев, до момента в който той към момента беше основен прокурор. След това тя се самосезирала по обява в медия, в която имало фотография пред ресторант „ Осемте джуджета " на Петров с и.ф. основния прокурор Борислав Сарафов. Установено било още, че делото не е трябвало изобщо да бъде следено от СРП, а от градската прокуратура поради изказвания за забъркани магистрати. Освен това следствието било водено целеустремено в избрана посока, обвързвана със събиране на данни за магистрати, като по него били давани и устни разпоредби, с цел да се дискредитират избрани лица от правосъдната система.
В резултат на това против Зартова беше формирано дисциплинарно произвеждане, а Константин Сулев беше упрекнат в осъществяването на длъжностно закононарушение.
Делото против прокурора беше импортирано в Софийския градски съд (СГС) през март тази година, а месец по-късно арбитър Аделина Иванова го приключи, като уточни, че описаните в обвинителния акт действия въобще не са закононарушения. Според съда Сулев е работил като орган на власт, а не като длъжностно лице и по тази причина не може да е индивид на закононарушението по чл.282 от Наказателен кодекс. Съдия Иванова беше пояснила, че единствено в съответния случай прокурорът няма по какъв начин да е индивид на длъжностното закононарушение по член 282, а не въобще. Тя даде и образец с предполагаем случай на прокурор, на който е предоставено да взе участие в комисия по възлагане на дребна социална поръчка и той наруши Закона за публични поръчки или специфичната Наредба за възлагане на дребни публични поръчки и да вземем за пример изнесе информация за офертите на участниците за да им набави полза.
„ При тази обстановка прокурорът би бил длъжностно лице и би бил индивид на закононарушение по чл.282 Наказателен кодекс, защото тук и в осъществяване на отговорностите си на член на съответната Комисия той не реализира господарски функционалности и заради това, не работи като орган на власт, а като длъжностно лице ", уточни Софийски градски съд.
„ В случая в обвинителния акт са разказани единствено и само обстоятелства за осъществени от подсъдимия пълномощия на прокурор в границите на висящо наказателно произвеждане по съответна кореспонденция, които дейности не са незаконни и тук се изхожда от легалната формулировка за закононарушение по чл.9 ал.1 Наказателен кодекс, изискваща осъщественото действие да е оповестено от закона за наказуемо – Наказателен кодекс в материалната норма на чл.282 засяга инкриминираните действия по несъблюдение и нарушение на служебни отговорности за наказуеми единствено в хипотезата на осъществяването им от длъжностно лице, а не и от орган на власт ", написа в умозаключение арбитър Иванова, а определението ѝ по-късно беше доказано и от Софийския апелативен съд.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ